Сием Реап се развива от малко село до град благодарение на местоположението си, само на няколко километра от емблемата на Камбоджа – храмовете в Ангкор. Градът няма да ви впечатли с нищо. Има много хотели, ресторанти, магазини, пазари, кафенета и барове.
Едно от най-добрите места за автентична кухня в Сием Реап е ресторант Café Indochine. Препоръчвам го горещо. С красива атмосфера и отлично обслужване, място, което предлага прекрасен баланс между автентични кхмерски вкусове и изискано кулинарно изживяване. Ресторантът се помещава в традиционна дървена къща.
Менюто се фокусира върху класически камбоджански ястия, представени с модерен привкус.
Риба Амок е безспорният ни фаворит. Това е националното ястие на Камбоджа – кремообразно къри от риба (често сом), приготвено с кокосово мляко,
(местна паста от подправки – лимонена трева, галангал, куркума) и яйце, след което задушено в бананови листа, което му придава уникален аромат и го прави богат, сложен вкус, сервира се с ориз. Амок е символ на камбоджанската кухня, съчетаващ местни съставки и традиционни методи на готвене.
Печени патешки гърди, задушени в кокосово мляко и бульон от червено къри с ананас, кръгли патладжани, чери домати и сладък босилек. А, ориза е опакован в палмово листо.
Ресторантът толкова много ни хареса, че последната вечер отново бяхме там.
В Сием Реап цените са изписани в две валути – камбоджански риел и американски долари. Навсякъде може да се плаща и в двете. Ако плащате в долари, банкнотите трябва да не са измачкани и по възможност по-малки копюри.
Вечер градът гъмжи от туристи. Концентрацията на заведения е на Pub street и всички преки около нея. Тази улица е пълната противоположност на тишината на Ангкор. Когато стъпихме там, сякаш влязохме в друг свят – шумен, пъстър и жив. Светлините на неоновите табели, музиката от всяка посока и тълпите от хора създават енергия, която леко те натоварва.
Разхождахме се бавно между барове, ресторанти, магазини и улични сергии, където миризмата на грил, подправки, бира и коктейли се смесваше във въздуха. Навсякъде имаше усмивки, смях и усещане за безгрижие – туристи от цял свят, местни музиканти, продавачи и сервитьори.
Pub Street не е място за дълбоки размисли, а за разпускане след дълъг ден сред храмовете. Това е идеалният контраст – място, където денят в историята приключва и нощта в Сием Реап започва.
За финал на вечерта седнахме в Hard Rock Cafe Angkor. Студените коктейли и рок музиката, на гостуваща филипинска банда сложиха точка на дългия и наситен ден.
На връщане към хотела ни, минахме покрай реката. Беше украсена с плетени лампи, които създаваха усещане за уют.
На следващия ден по път към Кампонг Плук, спряхме при местни фермери, които правеха автентичните бонбони от захарна палма. Приготвят се само от една съставка: чист палмов сок. Не се добавят изкуствени оцветители, консерванти или химикали.
Процесът на производство е занаятчийски и се предава от поколения в селските райони на Камбоджа. Всяка сутрин местните жители се изкачват по високите палмови дървета, за да съберат сока (наричан „палмова вода“), който се стича в специално поставени съдове от срязаните цветове. Събраният сок се изсипва в големи метални съдове и се вари бавно на слаб огън при постоянно бъркане. Този процес изпарява водата и сгъстява течността до наситен, карамелен сироп. Когато сиропът достигне правилната консистенция, се излива във форми, за да се охлади и кристализира в твърди бонбони или блокове захар.
Сием Реап е онзи град, който те посреща тихо и те изпраща шумно. Между изгревите над Ангкор и вечерите по Pub Street, между прахта, историята и музиката, той намира начин да остане под кожата ти. Не е просто база за храмовете, а място със собствен ритъм, където миналото и настоящето се срещат всяка вечер. Тръгнах си уморен, вдъхновен и с усещането, че част от мен остана там – някъде между храмовете на Ангкор и светлините на нощен Сием Реап.
travel me 